|
одимя̀вам, -аш, несв.; одимя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Изпълвам с дим, пушек; опушвам, окадявам. Пред него върху сгънат вестник беше натрупана камара угарки, стаята беше одимена. Д. Добревски. 2. За стени, стъкла на прозорци и под. ‒ правя да стане опушено; окадявам. Печката много пуши и одими стените. одимявам се, одимя се страд.
|