|
одѝрам, -аш, несв.; одерà, - èш, мин. св. одрàх, св., прех. Дера докрай. Хвана я пустата му белка!... Одра ѝ кожата щастливият нане Вуте. Елин Пелин. || Разг. Ожулвам, одрасквам кожата на ръка, крак и др. Варвари..., докато слизаше по урвата, подхлъзна се и падна, като одра ръката си в ствола на един бор. Дим. Димов. □ (Жив) ще те одера (разг.) ‒ ще те убия жестоко (закана). Одра му кожата (разг.) ‒ взе му много скъпо, обра го безсъвестно. Одрал кожата на някого (разг.) ‒ за син или дъщеря: прилича извънредно много на единия от родителите си. И двете (деца) бяха одрали кожата на баща си: същият едър кокал, дълги лица и спокойни светли очи, които излъчваха някакво сияние. Дим. Димов. одирам се, одера се страд.
|