|
одобрèние, мн. -я, ср. 1. Одобряване. Изложи (Стоян) пред жена си целия план. Решил бе да го изпълни, но не би могъл без одобрението на Султана. Дим. Талев. 2. Обикн. мн. Одобрителни думи, изказвания. Браво! Браво! ‒ изскачаха из гърдите възхитени одобрения, а сърцата тупаха, тупаха до пукване. Вазов.
\n
|