|
одобрѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който изразява одобрение или съдържа одобрение. Някои от тия погледи бяха укоризнени, други ‒ одобрителни. Вазов. Механата на Младена... се оглася от весел шум и одобрителни възклицания. Влайков. Нямаше нито ръкопляскания, нито се чуха одобрителни думи. Йовков.
|