одобря̀вам, -аш, несв.; одобря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Намирам, признавам нещо за добро, правилно и изразявам съгласието си с него; съгласен съм с нещо. Всички първенци одобриха неговите думи. Влайков. Той не одобряваше постъпките на майка си, но кой може да осъди една майка. Дим. Талев. 2. Смятам някого, че е достоен за нещо, че е годен, добър за някаква работа, дейност. Често пъти от горе не одобряваха посочения за кмет...; тогава те туряха друг. Ст. Ц. Даскалов. Дъще, стига си бесняла, / след обесници лудяла. / Слушай! Станча одобрявам, / с Хъков Станчо те главявам... Яворов. одобрявам се, одобря се страд.
|