|
одỳмвам, -аш, несв.; одỳмам, -аш, св., прех. Приказвам за някого лоши неща в негово отсъствие, зад гърба му; злословя за някого. Калин смуши магарето и го подмина.... Велика клъцна ръка след него и го одума. ‒ Разтурено момче, нито от дума разбира, нито пък по-старите зачита. К. Петканов. Вечер, като прескачаха до съседите си за чашка оскъдна мазнинка..., жените одумваха поред всички познати. Г. Караславов. || Говоря много и дълго за нещо, като давам една или друга преценка за него. Момчетата му се изредиха при него и му разказаха какво се говори ‒ как селяните одумват случката, кого смятат прав, кого ‒ крив. Йовков. Някои жени, подир тия случки, за много време... все нейните патила одумваха и придумваха. Влайков. одумвам се, одумам се страд. и взаим. Жените се одумваха до месечина, оглушавани от изгладнелите си деца. А. Страшимиров.
|