|
одỳмвам се, -аш се, несв.; одỳмам се, -аш се, св., непрех. Говоря със заобикалки, с недомлъвки за нещо, което желая да стане, намеквам за нещо. Чичо Бинбел отначало нехаеше. Но стопанката му почна да се одумва: девойката не спяла по цели нощи, очите си изплакала. А. Страшимиров. Започна да се одумва за пари. || Посочвам нещо като предлог да не извърша нещо, прикривам истинската причина на някое действие, мотивирам привидно. Те (другарките ѝ) слязоха надолу по лъките, а тя се одума: не иска уж овцете ѝ да си скубят вълната по глогинките нататък и се отдели сама. П. Ю. Тодоров.
|