|
одухотворя̀вам, -аш, несв.; одухотворя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да бъде живо, жизнено, пълно с вътрешен живот. Тя (княгинята) живееше в постоянен страх от всички неща и твари, пълнещи къщата и околността... Странен живот одухотворяваше за нея това място. Ст. Загорчинов. 2. Приписвам на природата или животните висши психически качества, присъщи на човек. Първобитният човек е одухотворявал природата. одухотворявам се, одухотворя се страд.
|