Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
о о- оа об ов ог од ож оз ой ок о̀ ол ом он оп ор ос от оф ох оц оч ош ощ оя	ода одалиска одаря одарявам одаряване одая одве одеве одевешен одежда одеколон одера одера се одеяло одеяние оджак одимя одимявам одирам одирам се одиране одисея одит одитирам одобрение одобрителен одобрително одобря одобрявам одобряване одолея одолявам одоляване одраскам одрасквам одраскване одращя одребнея одребня одребнявам одребняване одремвам се одремя се одрипавея одрипавявам одрипавяване одрипан одрусам одрусвам одрусване одрускам одрусквам одрускване одръгвам одръгване одръгна одрънкам одрънквам одрънкване одумам одумам се одумвам одумвам се одумване одумвач одумвачка одумка одумник одумница одухам одухвам одухотворен одухотворение одухотвореност одухотворя одухотворявам одухотворяване одушевен одушевеност одушевя одушевявам одушевяване одър одържавен одързостя одързостя се одързостявам одързостявам се одързостяване одърпам се одърпан одърпвам се одърпване одъртея одъртявам одъртяване одялам одялвам одялване одялкам одялквам	одушевèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от одушевя. 2. Като прил. ‒ а) Остар. Въодушевен. Да живей младата байрактарка / извика одушевената тълпа. З. Стоянов. Кака Дина, като гледа сияйналото ѝ лице и като слуша одушевеното ѝ разказване, драго ѝ, драго ѝ. Влайков. б) Грам. Който означава живо същество. Одушевен предмет.

Речник