|
одъ̀рпан, -а, -о, прил, 1. За дреха ‒ който е оръфан и овехтял; окъсан, одрипавял. Тежко беше да погледнеш сега тия хора с одърпани дрехи. Величков. Под сукмана си беден, одърпан, / зъзнеш ти, мъченица-жена, / изпод черната вързана кърпа / капят сълзи една по една. Багряна. 2. За човек ‒ който е облечен с оръфани и овехтели, окъсани дрехи; неспретнат. Бедните жени!... Свили се, одърпани, унили, някои с кърмачета на гърдите..., стоят като приковани от тъжната скръб. Величков. Ходеше окъсан, одърпан, да те е страх да го погледнеш. Мих. Георгиев.
|