|
ожесточàвам, -аш, несв.; ожесточà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого да стане жесток, зъл, лош; озверявам, настървявам, озлобявам. Нашето стоене на Лисец, което дразнеше турците, още повече ги ожесточаваше спрямо населението. З. Стоянов. Само едно нещо наскърби и ожесточи малко Еньо. При хвъргане жребие за стоката, враното хранено конче Звезделин се падна на Иван. Елин Пелин. || Правя някого да е непримирим, непреклонен. Вместо това протакане да умори страните, още повече ги ожесточаваше и разпрата им ставаше по-непримирима и зла. Вазов. ожесточавам се, ожесточа се страд.
|