|
ожесточèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от ожесточа. 2. Като прил. ‒ а) Който е изпълнен с ожесточение, с настървение; озверен, озлобен. Боят малко по малко стана ожесточен. Влайков. Обезверен, с измъчена и ожесточена душа, той беше се превърнал в лекомислен и порочен човек. Йовков. Ожесточени сражения. Ожесточена престрелка. б) Непримирим. Ожесточен спор.
|