оживèно. Нареч. от оживен; възбудено, шумно. Той седеше на маса между свои приятели, които оживено спореха върху една случка, станала в града през нощта. Г. Райчев. Гъркът се спря за малко и довърши мисълта си, като говореше ниско и жестикулираше оживено. Дим. Димов.
|