озадачàвам, -аш, несв.; озадачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Поставям някого в недоумение; смущавам. На другия ден Димо поиска да сменят някои дялове и Кръстьо веднага се съгласи. Това го озадачи. Той очакваше решителен отказ и се готвеше за кавга. Г. Караславов. || Поставям някого в затруднение; затруднявам. Докторът изгледа тържествующ внука си, като видя, че го озадачи с филологическата си вещина. Вазов. озадачавам се, озадача се страд.
|