Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
озаглавя
озаглавявам
озаглавяване
озадача
озадачавам
озадачаване
озадачен
озадачено
озарен
озарение
озаря
озарявам
озаряване
озверя
озверя се
озверявам
озверявам се
озверяване
озвуча
озвучавам
озвучаване
оздравея
оздравя
оздравявам
оздравяване
оздравям
озеленя
озеленявам
озеленяване
оземля
оземлявам
оземляване
озирам се
озиране
озлобен
озлобение
озлобено
озлобеност
озлобление
озлобя
озлобя се
озлобявам
озлобявам се
озлобяване
озлочестя
озлочестявам
озлочестяване
ознаменувам
ознаменуване
означа
означавам
означаване
означение
ознобя
ознобявам
ознобяване
озобам
озобвам
озобване
озова се
озовавам се
озоваване
озон
озонатор
озонирам
озониране
озорвам
озорване
озоря
озра се
озъбвам се
озъбване
озъбя
озърна се
озъртам се
озъртане

озадачàвам, -аш, несв.; озадачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Поставям някого в недоумение; смущавам. На другия ден Димо поиска да сменят някои дялове и Кръстьо веднага се съгласи. Това го озадачи. Той очакваше решителен отказ и се готвеше за кавга. Г. Караславов. || Поставям някого в затруднение; затруднявам. Докторът изгледа тържествующ внука си, като видя, че го озадачи с филологическата си вещина. Вазов. озадачавам се, озадача се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.