|
озадачèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от озадача. 2. Като прил. ‒ който се намира в недоумение. Майката се стъписа. Като постоя озадачена и колеблива, тя измери дъщеря си от долу до горе. Г. Караславов. Неочаквано в групата на Камен гръмна пистолет. Цялата колона спря озадачена. К. Ламбрев.
|