|
озарèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от озаря. 2. Като прил. ‒ а) Който е облян от някаква светлина; осветен. Слънцето бе току излязло над хоризонта. Изтокът, цял озарен, пламнал от злато и лъчи, заливаше планината със светлина и тонове. Н. п. Филипов. От заник слънце озарени / алеят морски ширини. Яворов. б) Прен. Който е оживен, който сияе от нещо. В светналия му поглед и в озареното от радост лице явно се четеше самодоволство и гордост. Влайков.
|