|
озаря̀вам, -аш, несв.; озаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Поет. 1. За небесно светило, огън и др. ‒ обливам нещо или някого със зарите си, със светлината си; осветявам, огрявам. Слънцето беше климнало на запад и отвесните му лъчи, като падаха в прозорците на къщята, по хълмовете, озаряваха ги с пожарен блясък. Величков. Сегиз-тогиз трещи гръмотевица и светкавици озаряват кръгозора в дъното. Вазов. Горящи села / озаряват далеч кръгозора. Гео Милев. || Обр. При това обяснение една мисъл го озари. Вазов. 2. Прен. Правя нещо да е оживено, приятно, да сияе. Една срамежлива усмивка озари лицето на невестата му. Елин Пелин. озарявам се, озаря се страд.
|