озверя̀вам, -аш, несв.; озверя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого да стане като звяр, да стане свиреп. Негодуванието го озвери. И той вървеше скоро, намръщен и със свиреп поглед. Вазов. озверявам се, озверя се страд.