|
озлобèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от озлобя. 2. Като прил. ‒ а) Който изпитва злоба, който е станал зъл. Боримечката, озлобен и ядосан, подкара циганина насам. Вазов. Турците, озлобени и сега против чужденците, щяха да видят в убийството на султана едно престъпно светотатство против държавата и религията им. Величков. б) Който изразява злоба или е изпълнен със злоба; зъл. Лицето ѝ пазеше озлобено, студено изражение. Вазов. Последният кураж събрах / и ти ще бъдеш победен, / разкопан, озлобен живот. Вапцаров.
|