озлоблèние, мн. няма, ср. Книж. Озлобение. Несъмнено заптиетата се възползваха от удобния случай, за да отмъщават... на разни лица, против които са имали от време някое озлобление. Величков. Никой не беше показал на тия деца красотата на човешкото достойнство и озлоблението нахлуваше в душите им от още най-крехка възраст. Дим. Димов.
|