Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
озаглавя
озаглавявам
озаглавяване
озадача
озадачавам
озадачаване
озадачен
озадачено
озарен
озарение
озаря
озарявам
озаряване
озверя
озверя се
озверявам
озверявам се
озверяване
озвуча
озвучавам
озвучаване
оздравея
оздравя
оздравявам
оздравяване
оздравям
озеленя
озеленявам
озеленяване
оземля
оземлявам
оземляване
озирам се
озиране
озлобен
озлобение
озлобено
озлобеност
озлобление
озлобя
озлобя се
озлобявам
озлобявам се
озлобяване
озлочестя
озлочестявам
озлочестяване
ознаменувам
ознаменуване
означа
означавам
означаване
означение
ознобя
ознобявам
ознобяване
озобам
озобвам
озобване
озова се
озовавам се
озоваване
озон
озонатор
озонирам
озониране
озорвам
озорване
озоря
озра се
озъбвам се
озъбване
озъбя
озърна се
озъртам се
озъртане

озлобя̀вам, -аш. несв.; озлобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някой да изпитва злоба, озлобление, предизвиквам злоба у някого; ожесточавам. Тая негова постъпка огорчи баща му и озлоби братята му. Елин Пелин. Той разбра, че Митко страни от него, и това още повече го озлоби. М. Марчевски. озлобявам се, озлобя се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.