озлобя̀вам, -аш. несв.; озлобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някой да изпитва злоба, озлобление, предизвиквам злоба у някого; ожесточавам. Тая негова постъпка огорчи баща му и озлоби братята му. Елин Пелин. Той разбра, че Митко страни от него, и това още повече го озлоби. М. Марчевски. озлобявам се, озлобя се страд.
|