|
озовàвам се, -аш се, несв.; озовà се, -èш се, мин. св. -àх се, св., непрех. Идвам, достигам, попадам, намирам се някъде, обикн. неочаквано. Той беше невидим, фантом или сянка. / Озове се в черква, мерне се в седянка. Вазов. Тя не помнеше кои улици мина, как и кога се озова у дома си. Вазов. Тримата се озоваха в малко преддверие, от което една широка стълба водеше към втория етаж. Дим. Димов.
|