|
озъ̀бвам се, -аш се, несв.; озъ̀бя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Показвам зъбите си. || За животно ‒ заплашвам, като си показвам зъбите. Вълк съм срещал, но веднъж ми се удаде да срещна мечка... Животното се изправи, като ме подуши, озъби се, изръмжа. Елин Пелин. Прибра (кученцето) опашката между задните си крака и се озъби. Йовков. || Обр. Скали, озъбили се, пътя им пресичат. Багряна. 2. Прен. Разг. Отговарям, възразявам на някого сърдито и грубо. Озъби се гневно беят, тръсна глава и насочи пушката си към тях: ‒ Ама още ли сте тука, мори! Дим. Талев. Стойте на мястото си. ‒ Няма да стоя... ‒ озъби се тя. Можеш да стреляш в гърба ми. Дим. Димов.
|