о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
| |
ой1 междум. За изразяване на: а) Опасение, страх или болка. Как се спъна, бе Стефчо, ой! Внимавай / Удари ли се? Хар. Русев. Ой, как боли! б) Учудване, изненада. Ой, какви малки крави: ой, ой! ‒ каза той и провери внимателно с поглед дали не сме се обидили. Вежинов.
ой2 частица. 1. При изразяване на молба или подкана за нещо; а. Ой смили се, рибке златоперке, / опака е моя стара баба. П. Р. Славейков. Черни очи дребни сълзи ронят, / ой, смили се, боже! Нар. пес. Бояна турци думаше: / „Ой ми ви вази сердари! / Не додох да ям и да пия, / но додох бой да се бия.“ Нар. пес. 2. Диал. Отговор при повикване на някого; какво, да. Гино, Гино! позова грубо Вешовски. ‒ Ой! ‒ тутакси се обади отвътре женски глас. Г. Райчев.
|