ок, òкът, òка, мн. òкове, òка (сл. ч.), м. (тур.). Диал. Дълго дърво, което се намира отпред на конска кола с два коня и служи за управляване и спиране на колата. Конете направиха усилие и тръгнаха. Единият се откачи от ока и зацамбурка из блатото свободен. Елин Пелин.
|