окà ж. (тур.). Остар. 1. Мярка за тегло, равна на 1283 гр. 2. Количество, равно на това тегло. Купи си половина ока череши от една бакалница и се завръщаше весел у дома си. Вазов. 3. Диал. Съд за течност с вместимост равна на това количество; оканица. Когато кръчма на кръстопътя държахме, базиргяни ли дойдеха, ти с пълна ока ги черпеше. П. Ю. Тодоров.
|