окàзвам се, -аш се, несв.; окàжа се, -еш се, мин. св. окàзах се, св., непрех. 1. Обикн. 3 л. ‒ показвам се някакъв, съм в действителност някакъв. Овчарят се оказа негов познат. Ем. Станев. Паспортите им се оказаха нередовни. Йовков. Камен се приближи до вратата, побутна я, но тя се оказа затворена. К. Ламбрев. 2. На лице съм, намирам се. Батареята се източи, отзад не се оказа никакво началство. Л. Стоянов. 3. Безл. Става известно, очевидно; излиза. Оказа се, че ме познава ‒ и че сме дори малко роднина. Л. Стоянов.
|