окàйвам, -аш, несв.; окàя, -àеш, мин. св. окàях, св., прех. Изказвам съжаление за някого, когото е достигнало нещастие или смърт; оплаквам, жаля. Окаяха горко Пена / и съдба ѝ клета, / окаяха, па простиха / и проклеха кмета. Вазов. Дъщеря ѝ, която всички окайваха, беше само ранена. Йовков. Вечерта по тъмно Женда пак дойде при баба Ана. Плака, окайва себе си, окайва Върбака. Йовков.
|