оковàвам, -аш, несв.; оковà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Слагам, поставям някого в окови. На другия ден доведоха в затвора ни другия син на хаджи Дячо, който също се обвиняваше в убийство, и оковаха и него за друга халка в същия коридор на няколко стъпки от брата му. Величков. || Обр. Тя (зимата) бе оковала потоците в ледени окови и бе привела горите. Ем. Станев. 2. Прен. Лишавам от свобода; заробвам. Когато ми четеш писмата, / помни: под мъртвите слова / трепери на човек душата, / що ти вълшебно окова. Вазов. 3. Обковавам. На кръста му отстрани висяха две черни паласки, оковани с дребни калаени пулове. Цани Гинчев. Ти направи за мене празнични колесници от скъпо дърво и слонова кост, оковани със злато. Н. Райнов. оковавам се, окова се страд.
|