окòви мн., ед. (рядко) окòва, ж. 1. Железни гривни, съединени с верига, които се поставят на ръцете и краката на обвинен или осъден за тежки престъпления; вериги. За сетен път / простираме ръце в окови / към нашия изгубен рай. Яворов. Зловещо дрънкат тежките окови. П. П. Славейков. Поставям в окови. || Обр. Поточето, размръзнало, клокочи / из глухата ливада и светлей / ... / То пее, весели се и празнува, / че ледните окови разломи. Вазов. Отдавна, как вихър листеца прогони, / в окови се ручей скова. К. Христов. 2. Прен. Това, което сковава, потиска свободата; робство, гнет. Ще дойде край на твоята (родината) голгота, / на робството, оковите и мрака. Вапцаров. □ Влача окови (поет.) ‒ поробен съм, робувам. Обичам те, родино, и ме трови / поради тебе често една скръб, / под гнет стоименен превивам гръб / и влача аз, неволник, твоите окови. Яворов. Разбивам (чупя) оковите ‒ освобождавам от робство, от иго.
|