ококòрен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от ококоря. 2. Като прил. ‒ а) Опулен, облещен. Ококорени очи. б) Прен. Ирон. Оперен, надут. Най-накрая идват представителите на някакво неопределено съсловие ‒ един дебел предприемач със сандали и с железен бастун, една стара ококорена махленка. Св. Минков.
|