окòлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е разположен около, близо до нещо; съседен, ближен. Къщата още не бе засегната от огъня, но околните къщи пламтяха и бързо го докарваха към нея. Вазов. Всички от Люляково се разбягаха през полето по околните села. Йовков. Злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Ал. Константинов. 2. Който не води направо към целта; страничен. Околен път. Околна пътека. □ Околни пътища ‒ непочтени, нечестни начини на действане, на постъпване. По околен път ‒ чрез посредничеството на други, не направо, със заобикалки. Известих му по околен път, че утре е денят, в който изпращат Тамара в Цариград. Вазов. С околни думи (остар.) ‒ със заобикалки. При първия урок с околни думи изказа нещо като съжаление. Вазов.
|