окòп м. 1. Воен. Изкоп в земята, обикн. с насип отпред, който служи за прикритие от куршуми. Другите войници спят, свити долу, в дъното на окопа или тесните скривалища, изровени в пръстта. Л. Стоянов. С него сме лежали през войната в окопите рамо до рамо. А. Каралийчев. 2. Изкопан дълбок ров около нещо.
|