окрàска ж. (рус.). Книж. 1. Цвят, багра. Всичко добиваше нова, ярка окраска. По-жълти ставаха ожънатите стърчища, тъмните угари избледняваха. П. Спасов. В пристанището светеха сигналните шамандури и жълтите и зелени светлини даваха особена цветна окраска на сивопепелявата вода. Д. Добревски. 2. Прен. Смислова отсянка на нещо. Безгрижието... дава друга окраска на неволите. П. П. Славейков. В отреда го обичаха заради веселия му характер и често го караха да им разказва случки из своя живот, на които той винаги придаваше комична окраска. М. Марчевски.
|