окрилèн, -а, -ο 1. Прич. мин. страд. от окриля. 2. Като прил. ‒ изпълнен с надежди, въодушевен. Ний тръгнахме безшумно, с надежда окрилени, / и ето ни безредни, и ето ни сразени. Лилиев.