окръ̀жие, мн. -я, ср. Воен. 1. Териториална единица, от която се събират войници за определен полк. Каменов излезе да обиколи повереното нему окръжие, с цел да се запознае с него и да ревизира своите подведомствени служители. Влайков. 2. Обикн. в съчет. военно окръжие ‒ военно административно учреждение, което води наборните списъци за дадена област. Той беше началник на военното окръжие ‒ едничката длъжност, която още можеше да заема тоя човек със своя дървен крак. А. Страшимиров.
|