окỳмвам се, -аш се, несв.; окỳмя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Заставам срещу някого или нещо прав, като му причинявам с това досада. Защо си се окумила такава, не смееш да ме погледнеш, ръцете ти треперят? Г. Райчев. || Идвам, пристигам някъде без да съм много желан. Ха! ‒ извика Тодораки, ‒ добре си се окумил / Какво дириш тука? ‒ Гостенин не щеш ли, чичо Тодораки – се пошегува Димитър. Д. Немиров. Възможно е сестра ти да се окуми на венчаването. Вазов.
|