окуражàвам, -аш, несв.; окуражà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Вдъхвам, давам смелост, кураж на някого; насърчавам. Още малко. Щом изкачим Орлов връх, работата ще се оправи ‒ окуражаваше Калитко своя приятел, който почваше да клеква. Ив. Хаджимарчев. окуражавам се, окуража се страд. Но постепенно и Марина започна да се окуражава. Учителят се усмихваше, шегуваше се и все гледаше Станка. Г. Караславов.
|