окъ̀пвам, -аш, несв.; окъ̀пя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. С къпане измивам, изчиствам някого напълно, изцяло; изкъпвам. Оправи ни се, миличкото, и сега е здравичко и добричко. Окъпала съм го, та си спи таме в люлката. Влайков. 2. Прен. Намокрям, обливам с вода. На Бабинден, както му е адетът, събраха се роднини и комшии у стринини Венковичини и деверите окъпаха младата невяста на реката. Влайков. Той даже на Ивановден се оставя чорбаджиите да го окъпят цял на мегданския кладенец с дрехите. Вазов. Засвятка се и един пороен дъжд с градушка ни брули, блъска цял час. Окъпа ни като мишки. Вазов. || Обр. В кръв земята ще окъпем, / в боеве ужасни. / Дето крак хусарски стъпи ‒ / бунтът там не гасне. Хр. Радевски. окъпвем се, окъпя се възвр. и страд. Ще се окъпя ‒ каза той. Съблече се на камъка, гмурна се във водата и заудря със здравите си крака. Хар. Русев.
|