|
олèквам, -аш, несв.; олèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Ставам по-лек. Извадих книгите и куфарът изведнъж олекна. 2. Само 3 л. ед. в съчет. с дат. форма на личните местоимения ми, ти, му, ѝ, ни, ви, им ‒ става ми, ти и пр. по-леко; успокоявам се. Тежък камък падна от сърцето на Еньо. На душата му олекна. Елин Пелин. Той повече искаше да изкаже своите мисли и мъката в сърцето си, та дано му олекне. Дим. Талев.
|