|
олелѝя ж. Разг. Голям шум, врява, глъчка. Ние се втурваме да се къпем. Вик, песни, закачки, олелия. Д. Немиров. Събра се много на душата ‒ / и иде ден на олелия, / и иде кървава разплата. К. Христов. Не чуйте ли ‒ ще свърши с олелия. К. Христов. Настана олелия извътре... ‒ ужасни страдалчески викове, задавени гласове потръсваха канарата. Вазов. Надвечер четата се втурна тичешком в селото, сред олелията на изплашените гърци и гъркини. Яворов.
|