|
олицетворèние, мн. -ия, ср. Книж. 1. Изображение представяне, въплъщение на природни стихии и явления в образ на живо същество. Бог Перун в славянската митология е бил олицетворение на гърма и мълнията. 2. Въплъщение на някаква идея или понятие в образ на живо същество. Конрад е олицетворение на страданията на полския народ. П. П. Славейков. 3. Литер. Поетическа фигура, при която на неодушевени предмети се приписват качества и белези на одушевени, както е обикновено в басните.
|