|
олицетворя̀вам, -аш, несв.; олицетворя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Представям нещо в образ на живо същество. Там нейният образ ме крепеше. В нея олицетворявах България. Стаматов. Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост: само той вече олицетворяваше пред него свободна България. Вазов. олицетворявам се, олицетворя се страд.
|