олтàр м. (лят.). Най важното издигнато място в черква, където се намира престолът и където се служи литургия. Трепка там пред светлия олтар неугасеното кандилце. П. П. Славейков. Големите светилници пред олтара горяха. Вазов. || Обр. А можехме родино свидна, / ний можехме с докраен жар / да водим бой ‒ съдба завидна / край твоя свят олтар. Яворов.
|