|
омагьòсан, -а, -ο 1. Прич. мин. страд. от омагьосам. 2. Като прил. ‒ на който е направена магия. Копринените жички се спущаха покрай ушите ми и мене ми се струваше, че съм младият омагьосан цар, обърнат на метла и оставен зад вратата. Ст. Чилингиров. □ Омагьосан кръг (книж.) ‒ безизходно положение. И Стремски продължаваше да мисли напрегнато и да се върти все из същия омагьосан кръг пред неразрешима дилема. Вазов.
|