|
омàен, -àйна, -àйно, мн. -àйни, прил. Който омайва; очарователен, пленителен. Пред мене се зеленее и разстила в омайната си хубост Софийското поле. Вазов. Тук царуваше вечна пролет и въздухът бе напоен с омайния мирис на теменуги и рози. Св. Минков. □ Омайно биле (диал.) ‒ билка, която, според вярванията на народа, омайва, омагьосва.
|