|
омàйвам, -аш, несв.; омàя, -àеш, мин. св. омàях, св., прех. Правя някого да се замае, да се забрави от възхищение; зашеметявам. Омайват те тия песни и тия чуруликанета! Влайков. Палатът омайваше, очароваше със странната си хубост и величавост. Вазов.|| Пленявам, прелъстявам, очаровам. Девойката омайваше, пленяваше, неотразимо възхитителна в разцвета на моминска красота и сияние на младостта. Вазов. омайвам се, омая се страд.
|