|
омаломощàвам,-аш, несв.; омаломощя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Направям някого да си изгуби силата, да стане немощен; изтощавам. Не съскаше (лисичката) и не мислеше да се съпротивява. Капанът я беше омаломощил. Ем. Станев. Дигнем ли се с празни ръце, ние ще дадем само добър повод на турците да се нахвърлят върху нас, да ни омаломощят, да ни съсипят. Дим. Димов. омаломощавам се, омаломощя се страд.
|