омàра ж. Лятна прозрачна мъгла при топло време. Тежи над нивите омара / и спряло слънцето сияй. Н. Фурнаджиев. Сутрешната прохлада изчезваше и над ожънатите ниви се спущаше омарата на летния ден. Дим. Димов.