|
омаскаря̀вам, -аш, несв.; омаскаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. 1. Правя някого или нещо да стане посмешище, маскара. Между това Голос лудува. Той гледа страшно с изпулени очи, с настръхнала чорлава коса, маха, криви се и скърца зъби отчаяно... ‒ Умориха момчето ми, омаскариха го! Вазов. 2. Опозорявам, очерням някого. Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз, ‒ за туй нещо не се иска кой знае каква философия! Ал. Константинов. омаскарявам се, омаскаря се страд.
|